Вършитба

Вършитба

Защо има жетварки, а няма орачки песни. Защо жетваките пеят- орачите никога. Колко и хубах да е пролетния ден, колкото и спорна да е неговата работа, орачът никога не запява. Да знаеш, не значи да жънеш. От оран до жътва има киша и суша, градушки, които дебнат земеделеца. Оранта е една плаха надежда, доката жътвата е тържеството. Жътвата пълни душата.

Вършитби в Ярджиловци

(август и септември)
По разказ на Боянка Стоичкова

Побива се стожер по средата на гумното . Почиства се с матика, ръси се с вода, намазва се с говежди лайна.
Преди намазването се прави прогонкас коне; за по-добро утъпкване.
На дълто въже, вързано за стожера конете обикалят. След което се връщат обратно и въжето се размотава. Вършее се с два коня (подковани). Най-напред се овършва ечемика, после житото, а след това овеса. Гумното се сади за един ден с около 100 снопа. Редят се около стожера един до друг, развързани. Със снопите работят няколко (трима) човека. Първият път се обръщат, след това се претърсват за да изпадне семето. Сламата се отвява. Използват се дравени посати. Вятър отвява плявата, житото пада на отметено место. Ако сламата не е натрошена добре и е останало още семе се събира и пак се пускат за втори път конете. Прибирането на семето става отвън навътре.

Запесала: Зора Богданова