Личности
Заповядайте на Сурва в село Ярджиловци
Сурвакарската група на село Ярджиловци съществува от незапомнени времена. Днес тя е най- масовата и титулувана група в България. Успехите на групата постоянно се увеличават. Ежегодно сурвакарите от Ярджиловци вземат участие в едни от най- престижните карнавали в Европа.
300 тома крепят морално живота на 82-годишния Стойне от Ярджиловци
Уникална библиотека пази в дома си 82-годишният жител на село Ярджиловци Стойне Стойнев. За 300-те тома литература притежателят им казва: "Това е уникален концентрат на цялата общочовешка мъдрост". Книгите са художествени, философски и научни и са прочетени до една от него. Впечатляващо е и друго. Всички издания са подвързани с черна кожа, а заглавията им са ...
Клуб "Родолюбие"
Клуб „Родолюбие" е основан преди три години. Името само по себе си служи като послание за обич не само към рода, но и към родината. В него членуват около 20 жени. Повечето от тях са пенсионерки. Членовете се събираме за празници- религиозни, местни, фолклорни и други. По този начин спомагаме за пресъздаването и запазването на традициите и обичаите.
Паметника - костница
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
Паметника-костница е построен през 1957 година от жителита на село Ярджиловци в знак на признателност към всички дали живота си за свободата. Днес във вътрешността на пъметника са положени
На 27.06.2009 гост на Ярджиловци е г-н Кроон
На 27.06.2009 година гост на нашето село бе президентът на ФЕКГ Хенри Ван Дер Кроон. Господин Кроон бе посрещнат от кмета Григор Христов и жители на селото. По време на посещението си в Ярджиловци холандецът посети местното читалище „Христо Ботев", където видя автентична изложба посветена на бита на някогашните жители от селото и язовир „Осломе".
С наградите на Ярджиловци - баба и бебе
Източник: http://ipernik.com/
Баба и бебе и тази година по традиция получиха наградите на кметството в Ярджиловци. Повод е ежегодният празник на населеното място. И тази година , като и всяка друга, местните вдигнаха празник за чудо и приказ. Както се казва в приказките - три дни яли, пили и се веселили и още им тече по брадите, а който не е успял да отиде може само да съжалява.
Тържество по повод Деня на село Ярджиловци и 445 годишния юбилей от възникванито на населеното място
В навечерието на големия Християнски празник- Успение Богородично жители и гости на Ярджиловци се събраха на площада пред читалище „Христо Ботев" за да отпразнуват заедно Деня на селото и 445 годишния юбилей от възникването на населеното място.
Среща със спортисти под надсллов "Те са нашата гордост" се проведе под патронажа на кмета Григор Христов в чест на 445 годишния юбилей на Ярджиловци
Ден след изложбата- „Жените на Ярджиловци могат..." , по иницианива на кмета Григор Христов се проведе и среща с изявени спортисти от селото под надслов „Те са нашата гордост".
В нея взеха участие около 40 спортисти, сред тях бе и Валентин Христов, който е добър приятел на селото.
Историческите корени на една песен
СИМЕОН МИЛЬОВ
Историческите песни са неделима част от песенния фолклор на един народ. Те възникват във връзка с конкретни исторически събития и се запяват от непосредствените участници в събитието, от негови свидетели или по техни разкази от следващите поколения. Въпреки конкретния повод на тази песен в тях народът изразява преди всичко „своето отношение към историческите събития, лица и обстоятелства, изразява своето историческо самосъзнание."
1 Ясно е, че в такъв случай историческите песни не можем да разглеждаме като исторически документи, а най-вече като явление на народното изкуство.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА КИРО КАФЕДЖИ
Симеон Мильов
Преди години написах долните две статии, а сега добавям още някои неща. По-напред едно старо, но неизвестно ми свидетелство за Киро Кафеджи: „Най-първо били заловени две момчета, защото пеели народни песни. През месец март /1877 г. - б. м. С.М./ Киро от Ярджиловци и Георги Стоицов потеглили за Кюстендил да купуват вино и пренощували в Радомир. Вечерта пеяли в хана народни песни, заптиетата ги чули, нападнали, заловили тетрадката с песента, изпратили ги в София, гдето следствието дълго се протакало, без да кажат от къде са взели тази тетрадка." /Димитров, Г. Г. Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г.. С., 1899, 270/