Моето училище

Толкова много път извървях по твоята пътека...А като се сетя, че започнах едва с първата стълбица, а после класната стая... И като видя тетрадките от първите училищни години с буквите криволичещи по редовете се сещам за онова дете, прекрачващо с плахи стъпки твоя праг. За онова дете, изплашено, но все пак развълнувано...объркано и нетърпеливо.
А ето го днес-преминало стъпка по-нагоре по стъпалата на знанието. Получило малкия си житейски опит, развило съвсем различна гледна точка за живота, за природата и за хората. Спечелило нови приятели...Преживяло толкова много и дори пораснало пак си остава дете, което винаги ще помни трепета и желанието, с които е пристъпило твоя праг-прага на родното училище. Училището, което всеки ден отваря все по-нови врати към света.
Ето това си ти...Може би не съвършено, но все пак истинско. Ти си моя втори дом, мястото където едно дете порасна, заедно с усмивките и сълзите и всичко онова преживяло тук. Аз съм това дете. И зная, че преминавам през теб и както и други ще си тръгна някой ден, защото все пак ти си първата стъпка от пътеката на живота, по която всеки мечтае да остави следа. А ти училище, макар да и да не оставиш следа по тази пътека, ще оставиш тук...в едно детско сърце-моето детско сърце...

Ивета Кирилова Викторова
ОУ „Отец Паисий" с. Ярджиловци,7 клас