Киро Кафеджи
Най-напред прочетох в „Автобиографията" на Архимандрит Зинови поп Петров /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/ следното: „... и от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."
После мина доста време, но това момче от Ярджиловци все си оставаше без име, докато един ден, съвсем случайно, надникнах в една от папките на адвоката от Брезник Михаил Георгиев. Този човек, патриот краевед е обиколил всички села на Граово и е записал много неща от миналото на този край. Неговата дъщеря Вера Георгиева е съхранила този безценен архив и беше така добра да предостави препис от интересуващия ме документ. През 1957 година М. Георгиев е разпитал в село Ярджиловци 90-годишния Костадин Иванчев Геошев. Разказа на този старец краеведът предава в два варианта - непосредствения запис на разказа и същия разказ допълнен и преработен. Вторият е по-пълен и ще си позволя да го цитирам целия: „ ІІ вариант. Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник. Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота.
Разпитван лично от мен в дома му на 17.ХІ. 1957 г. пред децата - внуците му и други ученици.
Човек с отслабнал слух, черни умни очи, крайно чувствителен, умен, със запазена памет, силно вълнуващ се.
Помни много добре като дете поп Стоян от село Режанци /дедо на М. Георгиев, Стоян Калин - бел. В. Г./, среден ръст, непълен човек, с редка брада, която постоянно гладел налево-надесно. Пеел много хубаво и привличал със своя глас богомолците. „Сиромашкия що е патил от турците, много са го били."
Не се знае дали е осъден /става дума за поп Стоян- бел. В. Г./, но предполага да е във връзка с Киро Геошев, негов чичо по баща. За изтезанията на поп Стояна от турците му разказвали стари хора от селото.
Проверих същия ден в Псалтира в черквата и в дома на свещеник Паунков. Според свещеника Паунков в Общото мине било записано как се спазарил поп Стоян с ярджуловчани, как радостно бил посрещнат от населението за свещеник. Това било направено според него през 1859 или 1869 г. Тази книга била иззета от Радомир.
Запитах знае ли некой друг да е пострадал от турците по време на дедо ми, той веднага се развълнува, помоли ме да не го прекъсвам и ми разказа с големо вълнение историята на чичо му Киро Геошев. Млад, неженен, търговец - дюкенджия в София и под това скромно занятие бил най-главния като връзка на Левски в София. Разполагал с фалшиви паспорти, с много пари. В търговското заведение на Киро в София са ставали и срещите на революционерите. Левски неколко пъти се срещал с Киро Геошев. Киро дохождал в Ярджуловци при брата си. Изпращал на братовите си деца и донасял червени обуща, които децата докъсвали - дедо Костадин ги предавал на сестрите си.
В неговото детинство, както той знае от лично виденото и чутото от баща си /Йованчо - б. С.М./, в с. Църква, отдето била майка му, баба Милена, сестра на трима свещеници - поп Кръсто, поп Анокия и поп Никола, свещеник в Кладница, турците прикарали три кола най-бодливи търне в село Църква, направили харман и накарали населението да ги върше босо. Аначко Църковски по тоя случай отива със сина си в София при Киро Геошев и Киро Геошев като виде разкървавените и набодени от трънете крака, турнал шепите на главата си, навел се и така снизен от грозната картина, покъртително мълчал и не отговарял на трите искания на Аначко и най-после рекъл: „ Сега вече с турците е свършено, сега вече ще се освободим", които думи повторил натъртено и уверено. Казал на Аначко и сина му да се върнат, да се сбогуват с домашните, да се приготвят и да дойдат при него, за да ги изпрати в Русия при императора. Дал им после пари, паспорти, упътил ги и посветил в некои тайни и им казал когато срещнат файтона на императора да излиза от двореца, да легнат. И действително, когато императора излизал от двореца, те легнали, поканил ги вътре в двореца, разпитал ги, наредил лекарите да изчистят раните. Възбуждението у русите било страшно пораснало.
Заедно с русите при обявяването на войната Аначко и сина му дошли в София, Киро Геошев бил обесен и намерили гроба му при Вайсовата воденица, до един голем брест, точно дето е олтара на разрутената църква „Св. Спас" преди 500 год. от турците.
Аначко Църковски, баща на генерал Църковски /Ваклин - б. С.М./ след Освобождението починал в гр. Шумен, плакал много за Киро Геошев. При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. При обесването на Киро Геошев били вуйчовците му, братята на майка му Милена - поп Кръсто и Анакия, но не смеели да се обадят, но казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ три вечери и никой не смеел да се доближи.
Правителството обещало парична награда, ако се намери некой, който клетвено да потвърди, че действително знае местото като гроб на Киро Геошев, но такъв не се намерил /става въпрос за правителството на Сговора - б. С.М./ Тоне Гаската от с. Зидарци внезапно починал, когато го потърсили да потвърди клетвено този факт, както се научил дедо костадин. Според дедо Костадин Тоне Гаската при обесването на чичо му бил на 13 години.
Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария, но при бомбардировките книжата били унищожени. Тоне Гаската по-рано му казвал, че бил очевидец на обесването и погребението на това место. Тоне бил очевидец, когато фермана за обесването на Киро Геошев бил окачен на гърдите му, а турците викали: Това е баш комитата! За внезапната смърт на Тоне Гаската той узнал от собствената си внучка и бил просто смазан от това известие - останал без всякаква възможност да събере данни и почете паметта на чичо си. Генерал Църковски в Шумен бил умрел, когато той го потърсил в Шумен; книжата в църквата „Св. Спас" били унищожени и Тоне Гаската внезапно починал - всичко ставало така, че той не можал нещо да направи за големия революционер - съподвижник на Левски.
През 1955 г. дохаждала в Ярджуловци некоя чиновничка Виденова от Министерството на просветата, разпитвала го, но никакъв резултат.
Когато се разбрало за обесването му, в с. Ярджуловци станал голем митинг-траур. Обесването му станало в турски дрехи. Преди обесването турците заявили, че ще обесят и избият всички, които не носят турски дрехи.
След Освобождението бащата на Костадин и той отишли в София на гроба на Киро. Баща му плакал горчиво, Костадин също. Тогава той бил на десетина години...
Най-силно се развълнува дедо Костадин, когато ми разказа за виденото на сън. Явил му се дома един голем, брадат човек, внушително му викнал: „ Вие че търсите на чичо си делото, нема кой друг. Вие че го търсите, Вие!" силно и натъртено викал. Той скочил от кревата, търсил по двора и по стаите този човек. Действително той правил доста постъпки, но безплодно.
Според дедо Костадин чичо му се викал Киро първия освободител, защото пръв повдигнал чрез делегацията остро въпроса и то резултатно. Било развълнувано силно руското обществено мнение. Той бил най-верния на Левски, с най-големи връзки, снабдявал с книжа нелегалните.
Стареца извънредно тежко преживяваше това заклинание на съня."
В края на първия вариант на разказа на Костадин Геошев М. Георгиев е направил и едно „родословие": „С. Ярджиловци. Род Хранови. Геоша - жена Милена от с. Църква. Синове - Иванчо и Киро. Син на Иван - Костадин. Село Църква. Род ............. Сестра - Милена. Братя - поп Кръсто, поп Анакия, поп Никола, Аначко. Син на Аначко - генерал Църковски."
В този документален разказ ясно можем да отделим няколко информационни потока. За сега изоставяме другите освен онова, което научаваме за Киро Геошев Хранов, онова момче, чието име Зинови поп Петров не може да си спомни.
Сега нека погледнем към четирите бесилки, издигнати в София на 15.ХІ.1877 г. на различни места по града. Четирима книжари увиснали на тях със „страшна сила", все хора комитетски - Никола Чолак; Стоян Табаков - на Капана; Георги Стоичков - на Драз махла и КИРО КАФЕДЖИ - на Говежди пазар.
За този Киро Геошев става въпрос. По онова време той е бил известен и като Киро Селянчето - книжаря или „пътуващото книжарче"/ТАХОВ, Г. Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168/. Не знаем много къде е пътувал, за да буди чрез устното и писано слово народа за революция, но неговата революционна дейност в Софийския таен комитет, пътуванията му не са останали скрити от „конашките очи". Не е случайно и това, че тръгвайки за бесилницата е редил думи от Чинтуловите песни, защото често след службите в църквата св. Крал, заедно с Христо Ковачев, книжар и секретар на Софийския таен революционен комитет, псалт в същата църква, заедно с Георги Стоицев, също книжар, пред доверени хора са продължавали черковните със забранени песни. Френският кореспондент Дик де Лонле, говорейки за тези бесилки отбелязва, че един от осъдените „пял славянска патриотична песен" и че Киро Селянчето бил обесен на Конски пазар" задето при сбиване с едно турче му отхвърлил феса в калта". /ДОЙЧИНОВА, Ел. Един френски кореспондент за освобождението на София. - София, 3, 1978, 5-7; МОНЕДЖИКОВА, А. София през вековете. С., 1946, с. 120/
Нещата, като че ли се поизясниха. Един по-задълбочен поглед към приведените свидетелства /това може да направи всеки/ ни убеждава, че Киро Кафеджи /Киро Селянчето/ е роденият в с. Ярджиловци /днес Пернишки окръг/ Киро Геошев Хранов. Идеята за национално освобождение, самият той търговец, трима вуйчовци свещеници, Аначко Църковски също е търговец в София /имал дюкян „воз Боклярската механа" - НБКМ - БИА, ІІА7815, л.6/, брат учител в Ярджиловци /Иванчо Геошев/ и патриотичния кипеж в София били онези фактори, които формирали младия революционер...
Остава да изясним още един момент - мястото, където е бил обесен Киро Геошев, за да има и там паметна плоча, както това е сторено за другите трима книжари. В различните източници това място е ту на „Говежди пазар", ту на „Конски пазар", при „Вайсовата воденица" или при руините на църквата „Св. Спас". Тези места отдавна ги няма, но можем приблизително да ги уточним. „Говежди пазар" се е намирал в тази част на сегашната ул. „Лавеле" между бул. „Ал. Стамболийски" и ул. „Позитано", а на 100-150 метра от този пазар е бил „Конски пазар", приблизително около сегашното кръстовище на ул. „Ломска" и ул. „Найчо Цанов". Някъде по средата между двата пазара се намирала разрушената църква „Св. Спас" или приблизително там, където днес е БУЛБАНК. „Вайсовата воденица" се е намирала на днешния площад „Възраждане", на 300-400 метра от „Конски пазар", току на входа на София от югозапад и е оправдано за хората, идващи от селата, да я поставят и нея като ориентир /както това е направил Костадин Геошев/.
Ще отива на признателността ни, ако поставим паметна плоча на Киро Геошев Хранов /Киро Кафеджи/ на някой ъгъл на БУЛБАНК.
Симеон Мильов