Из историята на село Ярджиловци

Изпратено от raolinda на Вт., 20/08/2009 - 23:31

Село Ярджиловци се намира на 12км. Югозападно от гр. Перник. Разположено е на двата бряга на река Конска, десен приток на река Струма, в Граовското поле.

За най-старата история няма данни, но се предполага, че датира от Xll-Xlllв., а може би и много по-отдавна. Открити са две надгробни могили(вероятно тракийски) и женска глинена фигура- идол, намерена при една от могилите, а също и останки от римски водопловод.

В средата на XVв. (според турски дикоменти) Ярджиловци е било хас( владение на бай-лербея) с 25 домакинства и 4 ергени. Доканджии(соколари) на пашата били 10 души. Още в началото на XVllв. в селото имало 4 войника. Не били малко и джелепкешаните, които отглеждали овци за султанския двор.

В турско време, близо до пътя бил направен хан с яхъри за коне и турски обози спирали да пренущуват. Хората били яхърджии, ярджии, от където по всяка вероятност произлиза и името на селото. Легенда разказва, че някога през този път преминали керванджии, сред тях били Кръстан, Витан, Богдан и Пауна. Харесало им мястото. Най-възрастният брат- Кръстан останал тук и основал Кръстановота селище,наречено по- късно Кръстина махала. Сестра му Пауна се заселила в сегашната Паункова махала, близо до реката. Богдан продължил по поречието на реката и се заселил в селище наречено по-късно Богданов дол. Най- малкият бил добър зидар. Той тръгнал в друга посока и се заселил в днишното село Зидарци. Витан основал село Витановци.

Писменни данни за селото има от 1721 и 1798г. В картата на Хохщетер то е отбелязано с името Yerdilovci. А в турски извори за бълггарската история стр.58 се среща записано името Yardurootche( ярджиловче), както и наименованието Арджеловци-XXlв.

Още през 1849г. в с. Ярджиловци се създава килийното училище. Това потвърждават данните от Ретистъра на Княжество България от 1885-1886г. училището се намирало в сегашната Кръстина махала, където по това време имало около 70 къщи.

Основната част на селото е в североизточното подножие на планината Черна гора /Църна гора/ висока 1129 метра -връх Тумба. От селото се вижда добре находящия се на около 500 метра от тумба връх Китка - 1117 метра, до който се стига с ходене за 2 часа.На този връх има останки от средновековно крепостно съоръжение.От него се спускат радиално поне десетина дола, водата в които обикновено през лятото пресъхва.

Днес селото наброява около 1200 постоянно живущи жители, през летния сезон достигат 2000. В центъра на селото се намират трите административни сгради. Най- голямата и в бяло оцветена е тази на училището. В съседство са кметството и читалището. На около километър от селото в две различни посоки се намират язовирите „Раец" и „Осломе". Наречени съответно на местностите „стар" и „нов". По-новият е по-голям и се нарича „Осломе", на името на селце върху, което е бил построен. Осломе е едно от трите съставни селища, от които преди повече от 400 години е било създадено днешното Ярджиловци. В близост до язовира през 2001г. е направена първата копка за изграждането на параклис „Св. Николай Летни". Параклисът е изграден по иницятива на младежи, кмета на селото Григор Христов, доброволният труд на жителите на Ярджиловци и дарения. Причина за построяването му е голямата смъртност на млади хора от селото. И от тогава насам всяка година на 9 Май се прави курбан за здраве. Двата язовира се използват за напояване, разходки, пикници, палаткови лагери, водни спортове и най-вече риболов. В селото има изградена добра транспортна мрежа.

Сравнително ниската, обширна и полегата планина Църна гора в чието подножие е разположено селото предоставя почти неограничени възможности за развъждане на дребен и едър добитък. Равнината около река Конска и заравнените била на хълмовете около селото дават добра възможност за земеделие, включително и поливно. Вдясно от пътя между селото и язовир Осломе има тракийска могила с диаметър около 70 метра и висока около 5-7 метра, което говори за добро благосъстояние на населяващите местността Граово още преди Христа. Ярджиловци е в центъра на областта Граово и може би е най-типично село от този регион. Населението се състои от потомци на траки, славяни и печенези. Последните са били заселени по тези места още по времето на първата българска държава, като съюзници на българските владетели. Мъжката граовска носия с характерното "менте" над белите беневреци почти на 100% се покрива с облеклото на населяващите степите на северното черноморско крайбрежие през 9 век печенези. По това граовци се отличават от дошлите по - късно през втората българска държава съседното Софийското поле шопи, които са потомци на куманите, племе сродно но не идентично на печенезите.

Трудно, почти невъзможно е да се проследи формирането на този Ярджиловски дух, запазил първичната си сила и до днес. Може би идва от непокорната кръв на траки, славяни и прабългари. Но сигурно е едно- че ярджиловчани са добри стопани и родолюбиви българи.